Бездарието е напаст и е все по-кошмарен проблем във всеки един аспект на обществения ни живот. Още по-зле е дори: бездарието, бездарната работа се превръща в норма на работа.
Бездарието е напаст, ала овластеното бездарие е страшен бич, ама не Божи, а човешки.
Овластен бездарник е всеки, който (поради естеството на работата си) притежава някаква власт да пречи, да вреди, да руши, а често и да убива сънародниците си единствено защото не върши онова, което може, а това, в което е овластен бездарник.
Овластеният бездарник бива лекар, бива учител, машинист – това е страховита власт, а не само политикът на власт. Овластеният бездарник подписва пътния лист на скапани автобуси и камиони, проектира и строи скапани жилища, управлява бизнеси, от които зависи хляба на хиляди хора, стопанисва и „ремонтира“ асансьори, „върти“ топлофикации, рудници, язовири, железопътни инфраструктури… Във всеки кът на живота, накъдето и да се обърнем – навсякъде е пълно с хора на власт и хора с власт, от която власт зависи буквално животът ни.